Метафизически сонет


Напразно ти кълнеш жестоката съдба 
и бедното тело осмиваш със злорадство 
душа, ти свойта мощ и своето богатство 
на него, тленното, уви, дължиш все пак.

Безумно не роптай, че бог те е затворил 
като бунтовница в нерадостната плът, 
без сетивата й от себе си навън 
не би излязла ти, монадо без прозорци!


Ти властвуваш в света чрез тези сетива 
и хранена от тях, растеш и бързо крепнеш, 
докато тялото за теб покорно крее.


Какво ще му дадеш в награда за това 
Когато отлетиш във блясък и във слава, 
неблагодарнице, ти тук ще го оставиш!


1927 г.